Литературна критика, очерци, анотации, коментари

_______________________________________________________________________________________

Може да отворите и всеки един от посочените документи в оригинален изглед, ако видите този символ: 

Може да разгледате целия документ като текст или да го изтеглите в .pdf формат, ако видите този символ: 

Документите ще се публикуват без съкращения и изменения, освен ако изрично не е посочено, че текстът е коригиран. В редки случаи, с цел по-добра прегледност, е възможно части от текста да се представят обединено, ако в оригиналните публикации са били разположени на различни страници.

______________________________________________

Литературната критика е поднасяла много положителни и също толкова отрицателни коментари за произведенията на Петър Бобев. Тук ще се публикуват всички от тях, за да може да се добие представа за “официалните” позиции към творбите. От дистанцията на времето повечето от отрицателните рецензии изглеждат просто като заяждане – от този тип, родил фразата: “Който няма талант да бъде творец, става критик”. Оставяйки шегата настрана, за нас е ясно, че има и много стойностна литературна критика, чиято цел е не гъделичкането на егото на писателите или пък разбиването им на пух и прах, но представянето на още една гледна точка към конкретно произведение. Не знаем защо се получава така, но сме длъжни да отбележим факта, че у нас мнението на литературните критици и на читателите често се различава коренно, особено що се касае за определени творци. С представянето на всички позиции искаме да покажем, че Петър Бобев е един нормален човек, със свои грешки и недоразумения. Когато обаче литературни критици се опитват да разсъждават върху технически и научни проблеми, а учени се опитват да разсъждават върху литературни проблеми, се получават някои недомислици. Това, което вчера ни се е струвало невероятно, днес вече е реалност, а това, което днес ни звучи невероятно, сигурно ще бъде реалност утре. Това е доказала се логика в процеса на еволюцията и човешкия напредък. За нас като читатели е важно една книга да бъде увлекателна, да ни кара да я четем на един дъх и след години да искаме да я препрочитаме. Времето е показало, кое е ценно и кое не. Оставяме на Вас да прецените сами, надявайки се докосването до късчетата история по-долу да Ви бъде истински интересно.

==============================================

1955.10.04 – Петър Чолов – „Книга за природата и нейното преобразяване” (рецензия за първата книга на Петър Бобев – сборник „Деца на слънцето”), в. „Учителско дело”, бр. 78

______________________________________________

1959, март – Секул Петров – „Детската литература през 1958 г.”, сп. „Пламък”, книжка 3, стр. 87-92. Включена е рецензия за повестта „Гущерът от ледовете” (на стр. 89) – откъс от статия

______________________________________________

1960, юни – „Гърбавата ела” (рецензия), сп. „Пламък”, книжка 6, стр. 87

______________________________________________

1961 – Васил Александров – „Прочетете тези книги – Белият лоцман. Повест от Петър Бобев” (рецензия), сп. „Пламъче”, книжка 5, стр. 46

______________________________________________

1961.08.24 – Върбан Стаматов – „Белият лоцман” (рецензия), в. „Литературен фронт”, бр. 34

______________________________________________

1963 – Е. Манолов – „Свирепия” (рецензия), сп. „Пламък”, книжка 5, стр. 142

______________________________________________

1963.06.26 – Найден Минков – „Заливът на акулите” (рецензия), „Родни простори”, бр. 26 (литературно приложение на  в. „Септемврийче”, бр. 52)

______________________________________________

1963 – „Заливът на акулите” (рецензия), сп. „Пламък”, книжка 9, стр. 134

______________________________________________

1963 – „Самотникът от ледената пустиня” (рецензия), сп. „Пламък”, книжка 11, стр. 119

______________________________________________

1965.06.26 – Атанас В. Славов – „Създаването на съвременния Робинзон” (Мисли за приключенската литература), в. „Народна култура”, бр. 26 – споменаване

______________________________________________

1965.07.01 – Йордан Василев – „Бележки за четири книги и за фантастичната литература”, в. „Литературен фронт”, бр. 27 – споменаване

______________________________________________

1966.04.16 – В бр. 31 (1663) на в-к „Септемврийче”, посветен на Седмицата на детската книга и изкуствата за деца, има две снимки на обложката на повестта „Теао немия” – на първа и на втора страница, наред с други актуални книги

1-ва стр.

2-ра стр.

______________________________________________

1966.04.21 – Йордан Василев – „В сериозния свят на детската литература”, в. „Народна младеж”, бр. 94 (5543) – споменаване

______________________________________________

1967 – Здравко Сребров – „Въпроси на детско-юношеската белетристика. 1957 година”. Просторен анализ, включен в сборника „В напречен разрез”, тираж 1600 бр. Написан е през 1958 г.

Петър Бобев е споменат на две места, заедно с други автори: „Сборниците приказки, по-голямата част от които са за деца от предучилищна и ранна училищна възраст,  „Български народни приказки”, том II на Ангел Каралийчев, приказките на Лиана Даскалова и Лада Галина и разказите (всъщност приказки) на Петър Бобев, нямат определена тематика (липсва им тематично единство). Това засягат различни теми – битови, от природата, морални, училищни и др., – обединени жанрово (като приказки) или малки приказки (както е у Л. Галина). Това, разбира се, не е недостатък – често дори е предимство, с богатството, с разнообразието на темите – стига приказките да бъдат подчинени на една художествена, морална или обществена идея, да са, в известен смисъл (не само жанрово), в органично единство”.

„С чудния свят на българската народна приказка (А. Каралийчев) и с приказките за предучилищна и ранна училищна възраст (Лиана Даскалова, Лада Галина, П. Бобев) – с разнообразна тематика, близка до света на детето – се допълва тематичното съдържание на белетристиката за деца и юноши през 1957 г”.

______________________________________________

1973.01.20 – Чавдар Гешев – „Отново към романтиката на приключението!”, в. „Народна култура”, бр. 4 (835) – споменаване

______________________________________________

1974 – Виолета Ненчева, Нина Николова – Петър Бобев. Био-библиографски очерк. Издание на „Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши” (ведомствено издание). Библиотека „Детски творци”. Редактор: Божанка Константинова. Художник: Петко Петков. Технически редактор: К. Гоцев. Коректор: Мария Кондова. 20 стр.+2 стр. с илюстрации (корици от книги на Бобев). Тираж: 5000 бр. Полиграфически техникум „Юлиус Фучик”, София.

Автор на биографичния очерк е Виолета Ненчева. Изданието съдържа подробна библиография, съставена от Нина Николова.

Кратък вариант на биографският очерк е публикуван в списание „Деца, изкуство, книги”, 1974 г., книжка 2-3, стр. 39 (виж по-долу), както и във „Виолета Ненчева – „Реалност и фантастика в творчеството на Петър Бобев” (1987).

______________________________________________

1974 – Виолета Ненчева – „Петър Бобев на 60 години” – сп. „Деца, изкуство, книги”, книжка 2-3, стр. 39

Това е кратък вариант на очерка, публикуван в изданието на „Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши” от същата година (виж по-горе). Има и вариант във „Виолета Ненчева – „Реалност и фантастика в творчеството на Петър Бобев” (1987).

______________________________________________

1975 – Христо Недялков – „Популярен автор на научно-фантастични произведения” (очерк за писателя в „Белият лоцман. Теао Немия”, II изд.)

______________________________________________

1976 – Речник на българската литература, 1 том, А-Д; Издателство на Българската академия на науките. Тираж – 50 000 бр., 408 страници.
На страници 106-107 има кратка биография и библиография на Петър Бобев и библиография за писателя

______________________________________________

1976 – Българска фантастика. Антология; Издателство „Х. Г. Данов”; съставители – Станка Пенчева, Любен Дилов, Огнян Сапарев. Тираж: 35 100 бр., 368 страници. Цена: 1.54 лв.

Изданието е с насоченост към научната фантастика. В предговора от Огнян Сапарев („Българската научна фантастика”) Петър Бобев е споменат на стр. 9: „В областта на юношеско-приключенската фантастика работят Петър Стъпов („Тайната на кораба „Пирин”), Петър Бобев („Опалите на Нефертити”), В. Райков и Г. Данаилов („Заключената планета”) и др.” В края на книгата има библиографска справка – „Научно-фантастичната художествена литература 1944-1975 г.” – в която са включени две произведения на Петър Бобев – „Гущерът от ледовете” (1958 г.) и „Опалите на Нефертити” (1971 г.)

______________________________________________

1976 – Петър Димитров-Рудар – За детската литература. Избрани произведения. Издателство „Български писател”. Тираж: 2100 бр., 368 страници.

Подробно изследване, което изобилства с обширни отклонения със силен политически (комунистически) уклон. Петър Бобев е споменат на стр. 129-130: „Най-хубавите от излезлите досега у нас приключенски книги имат специфичен колорит на жанра, характерните за него черти – остър, занимателен, драматичен сюжет, неочаквани, изненадващи обрати в събитията, силни и безстрашни герои, които вършат необикновени дела при трудни, необикновени условия. Те имат и наша, социалистическа идейност, патриотичен и интернационалистически заряд. Като примери на такива книги могат да бъдат посочени „Остров Тамбукту” от Марко Марчевски, „Следите остават” и „Произшествие на тихата улица” от Павел Вежинов, „Тайнственото отвличане” от Иван Руж, „Белият кораб” от Михаил Лъкатник, много от книгите на Петър Бобев, отделни книги на Цветан Ангелов, емил Манов, Борис Крумов, Атанас Наковски, Григор Угаров, Пелин Велков, Бончо Несторов, Николай Драганов, Паулина Станчева, Славчо Чернишев и др. Коя повече, коя по-малко, тези книги задоволяват потребностите на младите читатели от приключенско четиво, будят от тях желания за героични дела, учат ги на мъжество, смелост, съобразителност, на готовност да се борят с трудности и да ги преодоляват.”
Специално внимание е обърнато на Петър Бобев на стр. 341-342:  „Интересно явление в новата ни детско-юношеска литература са приключенските повести и романи на Петър Бобев. Този автор на приключенско четиво има много знания, които представляват интерес за младия читател. Той има изострено комбинативно въображение, умение да фабулира интригуващо, да разказва увлекателно. Намерил общ език с младите читатели, Бобев ги води в чудния свят на тайнственото и неизвестното не за да ги забавлява самоцелно, а да им разгадае много от тайните на природата, да ги запознае с интересни за тях животни и растения, да им разкрие красотата на човешкото дръзновение в изследването на природата, да ги накара да се възхитят от мъжеството и смелостта на борците за свобода и щастие на хората, да им покаже величието на доброто дело, на благородството, на хуманизма.”

______________________________________________

1976 – В албумът „Моите любими писатели” на списание „Славейче” Петър Бобев не е включен, за разлика от мнозина други, за чиито имена и творби днес трудно или почти не се сещаме. Напомняме, че към 1976 г. Петър Бобев твори вече 23 години, издал е няколко сборника с разкази за деца и е публикувал десетки произведения в детски списания и вестници. Предполагаме, че това отношение се дължи на факта, че в неговото творчество (без да се явява някакъв дисидент) никога не са присъствали другаря Тодор Живков, Георги Димитров, Девети септември 1944 г., пленумите на БКП, Ленин, Великата Октомврийска Социалистическа Революция и т.н.

______________________________________________

1977.02.26 – Чавдар Гешев – „Мъртвият инка предупреждава” (рецензия за романа „Отмъщението на мъртвия инка”), в. „Орбита”, бр. 9

______________________________________________

1977 – Речник на българския език. Том 1 – I издание. В раздел „Извори, от които е извлечен илюстративният материал” са посочени три книги на Петър Бобев – „Заешка пакост” (1959 г.), „Гърбавата ела” (1960 г.) и „Кактуси” (1961 г.) (Вижте II допълнено и преработено издание - 2001 г.)

______________________________________________

1978.01.04 – В „Родни простори”, бр. 1, година XXII (литературно приложение на в. „Септемврийче”), раздел „Нови книги на издателствата. Какво ще четете през 1978 г.?” – в колонката на издателство „Отечество” е включена книгата „Светещата гибел”

______________________________________________

1979.03.15 – Георги Цанков – „Пазете се – светеща гибел” (рецензия за романа „Светещата гибел”), в. „Литературен фронт”. Изключително негативна статия, поставила началото на двумесечен вихър от страсти, изразени в статии на Чавдар Гешев и Румяна Узунова (в защита на Петър Бобев) и на Христо Стефанов и Слав Г. Караславов (с нови нападки, включително и срещу Чавдар Гешев и Румяна Узунова)

______________________________________________

1979.04.05 – Чавдар Гешев – „По-внимателно при обобщенията!”, в. „Литературен фронт”

______________________________________________

1979.04.05 – Христо Стефанов – „Би било смешно…”, в. „Литературен фронт”. Пряк отговор на предната статия

______________________________________________

1979.04.06 – Румяна Узунова – „Барут в повече”, в. „Орбита”

______________________________________________

1979.05.03 – Слав Г. Караславов – „По-внимателно с критическия барут!”, в. „Литературен фронт”

______________________________________________

1979.07.14 – Чавдар Гешев – „Приключения-фантастика-съвременност” (разговор с писателя), в. „Орбита”, бр. 28

______________________________________________

1982 – Георги Гетов – „Приключенията на въображението и ума” (статия за българската приключенска литература), сп. „Деца, изкуство, книги”, книжка 1, стр. 2 – споменаване

______________________________________________

1983 – Иван Богданов – Тринадесет века българска литература. Част II. Нова българска литература 1879-1981. Издателство „Наука и изкуство”. 632 страници.

Петър Бобев е отбелязан на 249 стр.: „1914, август, 9 – ражда се в Горна Оряховица Петър Бобев Петров, писател белетрист, автор на произведения за деца и юноши. Творческите интереси на Петър Бобев са свързани предимно със света на подрастващите. Научната фантастика и занимателните приключения са в центъра на вниманието му като писател, автор на разкази, повести и романи за деца и юноши”. Негови издания от 1955 до 1980 година са отбелязани на следните страници: 424, 430, 445, 449, 460, 473, 488, 497, 503, 510, 517, 529, 547, 562, 570 и 577.

II издание – 2000 г., издателство - АИ “Проф. Марин Дринов”, 632 стр.

______________________________________________

1985 – Елка Константинова – Фантастика и съвременност. Издателство „Наука и изкуство”. Тираж: 1300 бр., 144 страници.

Добро проучване, основа за много по-детайлното и разширено издание от 1987 година „Въображаемото и реалното” (виж по-долу). В обкръжението на силно политизирани текстове, името на Петър Бобев е споменат на две места (в общо изброяване на различни автори), без да е отбелязано нито едно негово произведение. Коментарите са изказани в негативен, силно политизиран план. Ето и фрагменти от тях (на страници 113-116): „…Доста голям брой автори пробваха перото си в научната фантастика: Борис Светлинов, Петър Стъпов, Стоян Стайнов, Димитър Пеев, Константин Маричков, Петър Бобев, Марко Марчевски, Стефан Волев, Здравко Сребров, Цончо Радев, Хаим Оливер и др. Върху техните първи опити критиката произнесе различни мнения, поведе теоретически спорове за странната същност на новия жанр, за смесицата между наука и литература, за популяризирането на науката, за коренните различия между класическата научна фантастика и съвременната, за „извънлитературния” характер на жанра и т.н…”; „…съдържанието в повечето случаи се ограничаваше с екзотичните приключения, оставаше в плен на външното описателство, на тематичната изобретателност; не обхващаше в дълбочина актуалната проблематика, не разкриваше достатъчно в психологически аспект непреодолимия конфликт между нашия и капиталистическия свят…”; „…В нашите научнофантастични произведения дълги години се ширеше литературния шаблон на стопроцентовия положителен герой, на „идеалния” човек на бъдещето, който, вместо да ни възхищава, ни плаши с невероятната си научна осведоменост, с желязната си логика, с нечовешкото си самочувствие. Такива са някои от героите на Димитър Пеев, Стефан Волев, Петър Бобев, Хаим Оливер и др. Образът на комуниста като идеал на бъдещето не се открояваше с индивидуалното си богатство, с неизчерпаемите си духовни качества…”, „…Основната причина за творческите неуспехи на редица писатели, които пробваха перото си в тази трудна и неизследвана област, е насилието, което те често упражняваха над себе си да боравят с научни термини вместо с художествени образи, да демонстрират „широка” научна култура и осведоменост, вместо да проявят художествен усет…”

______________________________________________

1987, март – Елена Коларова – „Земната фантастика на Петър Бобев” (очерк за писателя в „Зеленият вампир”, стр. 171)

______________________________________________

1987.08.20 – Стефанов, Х. – „Цената на успеха?” (рецензия за романа “Зеленият вампир”), в. „Литературен фронт”. Отново негативна статия на Христо Стефанов

______________________________________________

1987 – Виолета Ненчева – „Реалност и фантастика в творчеството на Петър Бобев”. От стр. 79: очерк в сборника: „Ръка към бъдещето”. Съвременната българска фантастика. Методически сборник. Съставител: Магдалена Баева. Издание на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши. София. Формат: 1/16 от 64/84. Тираж: 5000 бр. Страници: 96. Редактор: Бианка Пашова. Ведомствено издание (Ръководство за библиотекари, учители, дружинни ръководители и др.). Вариант на очерка от 1974 г. – виж по-горе: „Виолета Ненчева – „Петър Бобев на 60 години” – сп. „Деца, изкуство, книги”, книжка 2-3, стр. 39”. Пълният вариант може да се види в изданието: „1974 – Виолета Ненчева, Нина Николова – Петър Бобев. Био-библиографски очерк”.

______________________________________________

1987 – Владимир Тороманов – „Ръка, протегната към бъдещето (Съвременна научнофантастична литература за деца и юноши)”. Откъс от стр. 34-35: „Не може да се каже, че през изтеклите десетилетия научната фантастика за деца и юноши у нас се е развивала с бързи темпове. Книгите, които са на равнището на оригиналната фантастика, общо взето, се броят на пръсти. И все пак не мо­жем да си представим историята на родната фан­тастика за деца и юноши без имената на Любен Дилов, Димитър Ангелов, Петър Бобев, Хаим Оливер, Светозар Златаров, Димитър Пеев, Ва­сил Райков, Светослав Славчев, Любомир Пеевски… Тематичните линии в произведения на тези автори са аналогични на търсенията на световна­та научна фантастика. Пътуване във времето и по­падане в човешко общество на бъдещето (романът „Атомният човек” на Л. Дилов); разобличава­не на тайна милитаристична организация с антихуманна насоченост (романът „Хелиополис” на Х. Оливер); откриване на социална организация сред обитатели на океана (романът „Разум в бездната” от П. Бобев); намиране научни съоръжения на чужда цивилизация (новелата „Среща през вре­мето” от сб. „Професор Кориелиус се намесва” от В. Райков); експерименти с изкуствен разум (по­вестта „Двубой” от посочения сборник на В. Райков); „делничните” опасности по космическите тра­сета и планетни станции (новелите от сб. „Следа към Вега — Орион” на Св. Славчев) и пр., и пр.” – очерк в сборника: „Ръка към бъдещето” (виж горния очерк)

______________________________________________

1987 – Елка Константинова – Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза. Университетско издателство „Климент Охридски”. Тираж: 1890 бр., 268 страници.

Детайлно изследване, включващо и съпоставка на българската с чуждоезичната фантастика. Като основа е използвано изданието от 1985 година „Фантастика и съвременност”(виж по-горе). Част от текстовете са използвани директно без преработка. Изобилства от много факти и въпреки множеството коментари във връзка „комунистическото” развитие на литературата (поради времето, в което е издадена книгата) е едно от най-добрите и изчерпателните проучвания върху българската фантастична литература. Името на Петър Бобев е споменато на две места между страници 151-154, като текста е взет без промяна от изданието „Фантастика и съвременност”.

______________________________________________

1987.11.10 и 17 – Симеон Янев – „Всуе!”, в. „Пулс”, бр. 46 и 47 (виж още „2000 – Антология българска детска литература. Съставител – Петър Стефанов” по-долу). Във втората част на статията (17.11.1987 г.) творчеството на Петър Бобев е защитено от предишни нападки.

______________________________________________

1988 – Владимир Тороманов – „Поглед към българската научна фантастика за деца и юноши в началото на 80-те години”, сп. „Литературна мисъл”, книга 2, стр. 28 (дадена за набор на 26.11.1987 г., подписана за печат на 29.02.1988 г.).На стр. 31 името на Петър Бобев е споменато в следното изречение: „Не можем да си представим родната фантастика за деца и юноши без романа „Атомният човек” (1958 и 1979) на Любен Дилов, без имената на Димитър Ангелов, Петър Бобев, Хаим Оливер, Светозар Златаров, Димитър Пеев, Васил Райков, Светослав Славчев, Любомир Пеевски…”. Вариант на – 1987 – Владимир Тороманов – „Ръка, протегната към бъдещето (Съвременна научнофантастична литература за деца и юноши)” и 1989 – Сигнал към бъдещето - „Ръка, протегната към бъдещето. Поглед към българската научна фантастика за деца и юноши в началото на 80-те години”

______________________________________________

1988 – Костадина Йорданова – „Предупреждението на „Фаетон” (рецензия за романа „Фаетон”), сп. „Деца, изкуство, книги”, книжка 5, стр. 60

______________________________________________

1988 – Валери Калонкин – „Един роман, два романа” (рецензия за повестта „Телената обеца”), сп. „Деца, изкуство, книги”, книжка 5, стр. 61

______________________________________________

1989 – Бойка Драгомирецка – сп. „Български хоризонти“, книжка 1/1989 г. – представяне на повестта „Телената обеца“ (1988 г.) в четирите версии на списанието: „Bulgarian Horizons“ (на английски), „Bulgarischer Horizont“ (на немски), „Horizons Bulgares“ (на френски) и „Болгарские горизонты“ (на руски език).

__________

„Bulgarian Horizons“ – „The Wire Ring“:

__________

„Bulgarischer Horizont“ – „Der Drahtohrring“:

__________

„Horizons Bulgares“ – „La Boucle D’Oreille En Fil De Fer“:

__________

„Болгарские горизонты“ – в момента липсва в нашата база с данни.

______________________________________________

1989 – сп. „Пламъче-Чуден свят”, книжка 6, стр. 37 – в рубриката „Книжарница „Пламъче””, представяща нови книги, е разгледана книгата на Петър Бобев „Гладиаторът” (1988 г.)

______________________________________________

1989.07.27 – Чавдар Гешев – „Мечта за доброто” (рецензия за романа „Фаетон”), в. „Литературен фронт”

______________________________________________

1989 – Методи Бежански – „Спорна година. Детско-юношеската литература – 1988” – в статията от рубриката „Книжарница „Пламъче”” са отбелязани две книги  на Петър Бобев – „Гладиаторът” и „Телената обеца”, а също така е показана обложката на „Телената обеца”, сп. „Пламъче-Чуден свят”, книжка 7, 39 и 40 стр.

______________________________________________

1989 – Владимир Тороманов – Сигнал към бъдещето. Наблюдения върху съвременната литература за деца и юноши.   Издателство „Народна младеж”, Библиотека „Смяна”. Тираж: 1650 бр., 192 стр.

Сборник от текстове с литературна критика. Обхваща широк кръг от произведения и  автори на българска детско-юношеска литература. Внимание на Петър Бобев е обърнато в две глави. Първата от тях, „Ръка, протегната към бъдещето. Поглед към българската научна фантастика за деца и юноши в началото на 80-те години”, всъщност представлява редактиран вариант на главата „Ръка, протегната към бъдещето (Съвременна научнофантастична литература за деца и юноши)”, включена в сборника „Ръка към бъдещето” от 1987 г. (виж тук), както и на статията „Поглед към българската научна фантастика за деца и юноши в началото на 80-те години” (виж тук). Думите за Петър Бобев са публикувани (на стр. 16) без изменение. Другата глава, в която е споменат Петър Бобев, е „Децата извисяват ръст”. Авторът казва на страници 72-74: „За да не бъда обвинен в черногледство, ще се спра на не малко заглавия, които достойно представят литературата за деца. Това са книги, чиято поява е от половин година насам, като пълно­то издание на романа „Туфо, рижият пират” от Георги Константинов, цикъла разкази „Щъркел през октомври” от Любен Петков, цитирания от Венко Христов роман „Цвете ли си, храст ли си” от Васил Загорски, „Лятото на шампиона” от Бо­жидар Томов, интересният тандем между писател и художник в книгата на Асен Босев „С перо и боички — забавно за всички”, „Чанта за утре” на Марко Ганчев, „Зеленият вампир” на Петър Бо­бев”; „Фантастичният роман на Петър Бобев „Зеле­ният вампир” притежава всички аромати на прик­люченското четиво. Писателят остава верен на някои идеи за възможността човешкият разум да не е единственият на планетата ни (познати ни от негови предишни произведения като „Разум в бездната”, „Камбо” и др.). Той умее да съчетава увлекателността на сюжетната интрига с вярната научна или с убедителната наукоподобна мотиви­ровка (която за съжаление е предозирана в посо­ченото произведение). Творческата амбиция на писателя достига до насочването на младия чита­тел към идеалите на действуващия хуманизъм, към култивирането на модерно екологическо мис­лене. И ако Петър Бобев успее занапред да се пребори със стереотипите на отминал вече етап в развитието на приключенската литература, то несъмнено и неговият принос в съвременната ни литература за деца и юноши може да бъде далеч по-значим”.

______________________________________________

1989 – Симеон Хаджикосев – Вълшебният свят на детството. Издателство „Отечество”. I издание. 140 стр. Цена: 0.59 лв.

Името и произведения на Петър Бобев присъстват в две глави: „Нови тенденции в детско-юношеската ни проза” (на 21 стр.) и „Жанрови и стилови насоки в днешната ни детско-юношеска литература” (на стр. 45-47).

Връзка към личния сайт на Симеон Хаджикосев, откъдето може да разгледате цялата книга в .pdf формат

______________________________________________

1994.10.25 – Георги Киров – „Книги за всички възрасти. Петър Бобев на 80 години”, в. „Български писател”, бр. 24 (25-31.10.1994) (очерк за писателя)

______________________________________________

1996.09.02 – Чавдар Гешев – „Светът на мълчанието” дава уроци на хората (рецензия за романа „Тигрицата на океана”), в. „Дума”

______________________________________________

1999 – Божанка Константинова – Български писатели. Творци на литературата за деца и юноши. Том II. ИК „Зелена вълна”, София. 320 страници.
На стр. 19-21 има био-библиографски очерк за Петър Бобев

______________________________________________

2000 – Антология българска детска литература. Съставител – Петър Стефанов. ИПК „Свети Евтимий Патриарх Търновски”. 440 страници. Цена – 11 лв.

Сборник от избрани критически статии за детската литература, публикувани от 1891 до 1996 година. В статията на Симеон Янев „Всуе! ” (401 стр.) творчеството на Петър Бобев е защитено на стр. 409 от предишни нападки. Статията е публикация на в. „Пулс”, бр. 46 и 47 от 10 и 17.11.1987 г.

______________________________________________

2001 – Речник на българския език. Том 1 - А-Б. Второ допълнено и преработено издание. Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, ЕТ „Емас”. В раздел „Извори, от които е извлечен илюстративният материал” са посочени пет книги на Петър Бобев – „Заешка пакост” (1959 г.), „Гърбавата ела” (1960 г.), „Кактуси” (1961 г.), „Опалите на Нефертити” (1971 г.) и „Гонитба из Южните морета” (1971 г.) (Вижте I издание - 1977 г.)

______________________________________________

2003.09 – Атлас на българската литература 1878–1914 – Симеон Янев, Биляна Борисова, Стоян Петков. ИК „Жанет-45”. Твърди корици. 464 страници. Цена: 35.00 лв. 

На 395 стр. са отбелязани датата на раждане и годината на смъртта на Петър Бобев.

______________________________________________

2005 – Иван Симеонов - Творци и проблеми на литературата за деца. Учебно пособие за студенти и учители. Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, Пловдив. 224 страници.

Петър Бобев е споменат с две свои произведения (заглавието на едното е объркано, дано да е печатна грешка…) в главата „Същностни промени в литературата за деца след 1944 г. Възраждане на дидактично-приложния й характер” (на стр. 190-191): „Някои автори търсят измеренията на етичното в спомена за нерадостното детство (Петър Стъпов, Иван Василев и др.); други – в алегория­та и лиричната миниатюра (,,Милкиното дръвче” от Кина Къдрева, „Ние, врабчетата” от Йордан Радичков, „Цветни стъкълца” от Надя Кехлибарева и др.); трети създават творби на основата на наивния и моралния максима­лизъм на детската възраст („Прозрачните скривалища” от Цветан Пешев, ,,Фенер вълшебен” от Кръстьо Станишев и др.); четвърти съчетават етич­ното с героичното в жанра на историческата проза или приказката („Кон­ници край могилите” от Димитър Гулев, „Калиакра” от Петър Бобев и др.)”; „По-значителни произведения в съвременната ни белетристика за деца след вълната на творбите със сюжет от съпротивата са: ,,Воля” от Ди­митър Горчивкин, „Улица край реката” от Атанас Наковски, книгите за живота на пионерите от трудововъзпитателните училища от Цилия Лачева, Спас Кралевски, автобиографичният роман „Момчето от малкия град” от Иван Мартинов, научнофантастичните творби „Тежестта на скафандъра” и „Многото имена на страха” от Любен Дилов, „Гости от Мион” от Петър Стъпов, „Белият боцман”(!!!) от Петър Бобев, ,,Гибелта на Аякс” от Павел Вежинов и др.”

Относно фантастичните романи името на Петър Бобев не се среща никъде (на този жанр е отделено едно изречение): „Добри постижения в жанра на фантастичния роман имат Любен Дилов (напр. „Атомният човек”), Петър Стъпов (напр. „Тайната на кора­ба „Пирин”), Божидар Божилов (напр. научнофантастичната поема „С ракета на Луната”) и други автори”.

______________________________________________

2009 – Деян Енев – „Петър Бобев – българският Жул Верн”. „Хора на перото”, издателство „Ciela”, стр. 73 – очерк за Петър Бобев

______________________________________________

2010.01 – Атлас на българската литература 1969–1989. Част втора – 1979–1989 – Симеон Янев, Петя Колева. ИК „Жанет-45”. Твърди корици. 408 страници. Цена: 35.00 лв.

На 130 страница е спомената книгата на Петър Бобев „Тайната книга” от 1984 г.
На 241 страница е спомената книгата на Петър Бобев „Фаетон” от 1988 г.
След преглед на всички досега излезли томове от този Атлас на българската литература, в който са посочени две произведения на Бобев, които не са нито сред най-обичаните от почитателите му, нито са от най-високо оценените от критиката, считаме че по-скоро е направена лоша услуга на автора и неговото творчество. Подобно миниатюрно  споменаване на носител на награда за цялостно творчество ни оставя в изумление, надявайки се, че в следващия том ще се намери място за поне десет изречения с дължимото внимание към Петър Бобев.  

______________________________________________

2011 – Списание „Пламък“, брой 1 - в статията „Елегия за детската литература“ от Тодор В. Каракашев на стр. 123 е споменато името на Петър Бобев: „… вече не е чудно защо днешните автори се задъхват от усилия и пак не могат да стигнат нивото на старите майстори. Къде са съвременните Миле Марковски, Петър Бобев, Орлин Василев и другите като тях? Някой в държавата ни да не би да се е загрижил за заместниците им? И когато те се появят, защото няма начин да не стане, дай боже да е по-скоро, сигурно ще стане най-първо в чужбина, а сетне у нас.“

Може да прочетете цялата статия тук (започва на стр. 116)

______________________________________________

2012 – Петър Стефанов – Българска детска литература XX век. Издателство „Абагар“, 296 страници, цена – 15 лв. В глава „Адаптация към съвременните реалности или оцеляване в либералната джунгла“ са споменати две произведения на Петър Бобев (стр. 283): „Ако днес, двайсет години след началото на демократичните промени, се опитаме да преценим състоянието на актуалната детска литература, ще забележим достатъчно тревожни симптоми – и в интереса на децата към книгата, и в желанието на писателите за творчество, и в отговорността на държавата и обществото към тази така важна сфера… Видяна като цялостен процес, детската литература показва отсъствието на важни нейни компоненти. Наблюдава се например изключително стеснена жанрова обхватност на четивата, предназначени за малките… Изчезнаха класическите приключенски повести и романи, които са най-типичните жанрове на детската литература за начална и средна училищна възраст. Къде е например съвременният адекват на книги като „Остров Тамбукту“, „Следите остават“, „Белият кораб“, „Тежестта на скафандъра“, „Жрицата на змията“, „Галатея“, „Ключът с деветте брилянта“ – книги, с които мнозина от по-старото поколение са погасявали своята детска жажда по екзотичното, романтичното, приключенското?“
За съжаление нито името на Бобев, нито имената на създателите на другите споменати книги са посочени. Не вярваме това да е направено, за да се спести място, но каквато и да е причината замисълът на автора изглежда като осакатен – от една страна се твърди, и то с право, че много прекрасни произведения са останали без следовници, а от друга – имената на творците можеше да бъдат изписани не само да не се забравят, но поне от уважение към тях.

______________________________________________

2014 – Пламен Антов - „Колективният спомен – жанрови отражения. Петър Бобев“. В „Библиотека. Списание за библиотечни и информационни науки, книгознание и литературна история“, бр. 3-4, стр. 29-39. Издание на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

______________________________________________

2014.04.05 – Пламен Антов - „Петър Бобев. Класикът на българския приключенски роман. Увод към географията на българския приключенски екзотизъм“. Източник: Електронно списание LiterNet. Връзка: http://liternet.bg/publish11/p_antov/petyr-bobev.htm

Много интересно литературно изследване на определени аспекти в творчеството на Петър Бобев.

______________________________________________

2015 – Пламен Антов – Южноамерикански приключения 1: приключение и наука. Петър Бобев, Ангел Сарафов. В книгата „Америките ни 1: Южна Америка и българската литература, български следи в Латинска Америка“, Институт за литература на БАН, Издателски център „Боян Пенев“, тираж: 300 бр., цена: 15 лв. 

Вариант на „Пламен Антов - „Петър Бобев. Класикът на българския приключенски роман. Увод към географията на българския приключенски екзотизъм” (виж по-горе: 2014.04.05).

______________________________________________

03.2015 – Мирослав Игнатов - „Петър Бобев (1914-1997) – познат и непознат“. В изданието „Алманах ФАНТАSTIKA 2013-2014“, Фондация „Човешката библиотека“. Съставител, оформител и предпечат: Атанас П. Славов. Редакторски екип: Александър Карапанчев, Вихра Манова, Калин Ненов, Красимир Георгиев, Янчо Чолаков. Коректорски екип: Калин Ненов, Янчо Чолаков, Красимир Георгиев, Светла Йосифова, Христина Димитрова. 506 страници. Цена: 23 лв.

Кратка статия за основни събития в биографията и творчеството на Петър Бобев. Отбелязана е и инициативата за честването на 100-годишнината от рождението на твореца, състояла се в Аквариума в град Варна. Статията е предшествана от информация за конвента „Теракон” (01.11.2014 г.), посветен на „столетниците” Петър Бобев и Павел Вежинов.

Повече информация за изданието: тук или връзка със съставителя (at_slavov(@)abv.bg)

______________________________________________

05.03.2015 – Пепа Йорданова - „Дорасло ли е човечеството за науката“, вестник „Всичко за семейството“, бр. 9, страница 31. Анотация за „Възмездието на Кали. Диадемата на орангутана“.

______________________________________________

12.12.2015 – Петко Тодоров – „Зъбати демони“ изплуваха след 36 години“, вестник „Сега“, бр. 287 (5461), година XIX, страница 42. Анотация за романа „Зъбатите демони“.

______________________________________________

10.2016 – Димитър Хаджитодоров – „Прозренията на фантаста“, електронно списание „Литературен свят“, бр. 88, 2016 г. Задълбочен очерк за част от творчеството на Петър Бобев. Може да го прочетете тук.

______________________________________________

17.10.2016 – Михаил Михалев – „Световни величия крадат от горнооряховски автор“, вестник „Кореспондент“ (Област Велико Търново). Статията може за прочетете в електронната версия на вестника тук.

______________________________________________

07.2017 - „Алманах ФАНТАSTIKA 2016“, „Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“. Съставител, оформител и предпечат: Атанас П. Славов. Редакторски екип: Александър Карапанчев, Вихра Манова, Красимир Георгиев, Светослав Нахум. Коректор: Антоанета Петрова. Цена: 20 лв. В изданието са включени два материала за Петър Бобев, публикувани през 2016 г.:

- Димитър Хаджитодоров – „Прозренията на фантаста“ – стр.293 (виж по-горе: 10.2016 – „Прозренията на фантаста“)

- Михаил Михалев – „Майкъл Крайтън взел назаем „Джурасик парк“ от Петър Бобев“ - стр.310 (виж по-горе: 17.10.2016 – „Световни величия крадат от горнооряховски автор“)

Алтернативна корица:

______________________________________________

05.08.2019 – „Българският Жул Верн“ отвори очите ни за света“, вестник „Минаха години“, година Х, бр. 32, стр. 37. Статия за живота и творчеството на Петър Бобев по случай 105 години от рождението му.

______________________________________________

2020 - „Алманах ФАНТАSTIKA 2019-2020“, „Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“

- Мирослав Игнатов – Няколко бележки към „Изгнаникът от Немезида“ – стр.256

______________________________________________

Ако имате данни за други интервюта, очерци, статии или рецензии, моля да изпратите информация на e-mail: info@peterbobev.eu

_______________________________________________________________________________________

Назад към началната страница