Спор с фатален край. Когато ни обземат лоши предчувствия, може да паднат бради
_______________________________________________________________________________________
История, разказана от Стефан Кисьов (вижте страницата за твореца в liternet.bg), публикувана на 02.06.2006 г. в www.politika.bg. Тук се публикува с любезното разрешение на автора.
Главни действащи лица са Стефан Кисьов и Петър Змийчаров (художник, преподавател, директор на художествената галерия в Пазарджик – вижте повече информация за П. Змийчаров тук). Историята показва до какво води непознаването на творчеството на Петър Бобев 
„Aз, Петър Змийчаров, който си беше пуснал брада като на клошар, и още двама типове прехвърляхме съдържанието на четири стъклени чаши в стомасите си в едно заведение до Докторската градина, обсъждахме Втората световна война, фашизма – беше 9 май – когато, не си спомням по какъв повод, Петър Змийчаров отвори дума за Николай Гумильов. Петър Змийчаров е голям образ. Първокласен чешит, на когото му се носи славата, че е на ти със световната поезия, проза, живопис, кино, музика, театър, водка и т.н. Работи нещо подобно – чеше си езика пред студентите в НАТФИЗ, Художествената академия или и на двете места едновременно. И има тоя навик насред разговор да те пита неочаквано: „Ти знаеш ли кой е еди кой си?”
Сега беше ред на Гумильов, разбира се, аз не го бях и чувал, а Змийчаров обясни, че Гумильов бил поет, белогвардеец, дворянин или нещо подобно, който след Октомврийската революция емигрирал в Истанбул, но решил да се върне в СССР, като за целта събрал пари и купил с тях кораб и прочие. Така и не разбрах какво се случило с Гумильов след покупката на парахода. Нищо чудно да е потънал в Черно море с него. Но сигурно не е било нещо толкова интересно, защото щях да съм го запомнил. Както и да е.
След Гумильов стана дума за други поети, писатели и тъй се стигна до отровения Георги Марков, а аз казах, че той има и един научно-фантастичен роман, който се казва „Победителите на Аякс”. Змийчаров отвърна, че романът, за който говоря, се казвал не „Победителите на Аякс”, а „Гибелта на Аякс” и не бил от Георги Марков, а от Петър Бобев.
Аз не се съгласих с думите, че съм чел тази книга като ученик и съм сигурен както в заглавието, така и в автора. Змийчаров настоя, че книгата била от Петър Бобев, а не от Георги Марков. Той също като мен я чел като ученик и си я спомнял. И настоя да се хванем на бас на бутилка уиски. Аз отказах, защото ми беше съвестно, но настоях, че книгата не е от Петър Бобев, а от Георги Марков, и мога да го докажа.
Нашите сътрапезници заявиха, че по-скоро вярват на Змийчаров, отколкото на мен. Аз рекох, че съм готов още утре да отида при баща ми в „Банишора”, да взема книгата и да им я покажа. Змийчаров попита защо тогава не се хвана на бас, а се измъквам. Аз рекох, че щом никой не ми вярва, още сега мога да се обадя на баща ми въпреки късния час (наближаваше полунощ) и да го попитам кой е авторът на въпросната книга. Дори предложих не аз, а друг да говори с него, когато той съобщи името на автора. Всички се съгласиха и аз се обадих на баща ми по джиесема и го помолих да провери в библиотеката кой е авторът на книгата „Победителите на Аякс”. Той веднага се съгласи, та затворих, като му казах да ми кликне щом е готов.
На масата се установи нетърпение. Всички очакваха баща ми да звънне и да каже. Той обаче се забави с обаждането. Минаха пет, десет, петнайсет минути. Всички започнахме да нервничим. Накрая баща ми се обади и аз дадох телефона на един от секундантите ни. Той изслуша мълчаливо баща ми, върна ми телефона и произнесе сериозно: „Автор на романа „Победителите на Аякс” е Георги Марков”. Всички на масата се умълчаха. Обзеха ме лоши предчувствия. Оказаха се основателни. На другия ден Змийчаров си обръсна брадата.”
_______________________________________________________________________________________
