Лъчезар Станчев (1908-1992)
 |
 |
Лъчезар Дончев Станчев е роден на 12.09.1908 г. във вила „Незабравка” в курорта Вършец. Писател, поет, преводач, журналист и автор на литература за деца. Лъчезар Станчев е първия човек с рождено име Лъчезар. Получава награда на СБП за дебют (на 22-години,1930 г.) за „Безшумни дни”, рецензирана от Петър Динеков.
Забележителна оценка (от колегите писатели) на поезията му от 30-те години е резултатът (1937 г.) от тайното гласуване в СБП с председател Д. Немиров, когато е приет за член на първо място (по брой гласове), измежду 48 кандидати (от Ран Босилек, Д.Б.Митов, Георги Цанев, Димитър Талев, Змей Горянин, до Радевски, Чудомир, Георги Караславов). Цикълът стихове „Париж под слънце” е награден на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов” през 1938 г.
През 1939 г. получава голямата годишна награда за поезия за „Земя под слънце”. Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин, Ран Босилек, Елисавета Багряна, Илия Бешков, Асен Разцветников, Атанас Далчев, Марин Големинов, Ал. Муратов, Петър Стъпов, проф. Георги Веселинов, Морис Карем, Радой Ралин и др.
През 1936 г. завършва романска (френска) филология в Софийския университет. През 1937-1939 г. след конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици” и е кореспондент за култура на в. „Заря”. На сватбата му в църквата „Св. София” през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин.
Съредактор и издател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина” (1933-1948 г.). Издател-редактор е на библиотека „Герои” (1940-1943 г.) и библиотека „Незабравки” (1946-1947 г., заедно с Ел. Бояджиева). Основател и главен редактор на: сп. „Чавдарче” (1946-1948 г.), сп. „Дружинка” (1948-1949 г.) и сп. „Славейче” (1957-1967 г.). Бил е началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953 г.), редактор във в. „Литературен фронт” (1953-1954 г.), завежда отдел „Литература и изкуство” в Държавното стопанско предприятие „Хемус” (1967-1969 г.), завежда редакция „Литература и изкуство на чужди езици” в агенция „София-прес” (1969-1971 г.). Очарова детската и младежка аудитория със весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи. Пиесата му „Вълшебното перо” се играе в „Народния театър за младежта” (1966 г., в главните роли са Гинка Станчева и Димитър Буйнозов). Има значително творчество като преводач – „Песен за Роланд”, Молиер, Боало, Виктор Юго, Верхарен, Елюар, Арагон, Морис Карем, Ален Боске и др. По негови стихове са писали песни Панайот Пипков, Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Тодор Попов, Владимир Панчев, Митко Щерев, Юри Ступел. Автор на текста на песента „Усмивката” (музика на Митко Щерев), златен хит на група „Трамвай №5”. Творбите му са превеждани на дузина езици.
За превода си на книгата ”Кафез за щурци” на Морис Карем, издадена през 1977 г., е вписан в Почетния списък на наградата “Ханс Кристиан Андерсен” през 1978 г.
Умира на 13.03.1992 г. В София.
Връзка към страницата за Лъчезар Станчев в Уикипедия
______________________________________________
Може да изпратите допълнителна информация или корекции на e-mail: info@peterbobev.eu или през формата за контакти.
_______________________________________________________________________________________
