„Жрицата на змията” (1965 г.) – анотация и любопитни факти
_______________________________________________________________________________________
„Жрицата на змията” е един от най-ярките приключенски романи не само в нашата литература. Ако сте почитатели на този жанр, но все още не сте го прочели, то представата ви за българския приключенски роман не може да бъде пълна. Петър Бобев примесва екзотичната природа на Амазония с фантастични елементи, за да ни държи нащрек във всеки един момент. В тази книга има всичко, което може да наелектризира читателя – несметни съкровища и наследници на изчезнала цивилизация, любов и омраза, подлост и героизъм, алчност и себеотрицание, ярко описание на суровия живот в джунглата без спестяване на никакви подробности. „Жрицата на змията” стои гордо до произведенията на такъв всепризнат майстор като Хенри Райдър Хагард. Ако не знаехте кой е авторът и ако един от главните герои не беше български археолог, е абсолютно сигурно, че след затваряне на последната страница бихте възкликнали: „Защо и в нашата страна не се пише така!”. Филмирането на романа в годините веднага след неговото публикуването вероятно би предизвикало сензация, но не само заради особено силната му драматургичност, но и поради близостта му с атмосферата във филмите за Индиана Джоунс (първия от тях излиза на екран чак през 1981 г.).
Сюжетът е съчетание от няколко динамични линии, които ту се преплитат, ту рязко се раздалечават – характерен стил в много от книгите на Петър Бобев. Отровни змии, крокодили, пирани, прилепи-вампири, пантери, „черната смърт” – всепоглъщащата вълна от свирепи мравки (подобни на тези, които видяхме през 2008 г. в „Индиана Джоунс и царството на кристалния череп”), ловци на глави от местните племена и за финал народ от амазонки, обитаващи скрит в джунглата град и съчетали култа към слънцето с култ към чудовищно голяма змия – ето това няма да ви дава покой, докато поглъщате ред след ред.
Творбата претърпява едно преиздание в България през 1998 г., което за книгите на Бобев е истинска новина, но с общия тираж на двете издания от около 20 000 бр. е в крайно недостатъчен обем за желаещите да притежават романа.
Оценка от редакторите на сайта: 6 от 6 (виж класацията тук)
______________________________________________
Любопитно
Петър Бобев употребява названията „Маху Пикху” за Мачу Пикчу и „пиранха” за пираня, вероятно поради преобладаващата тенденция за спелуване на тези думи в руската литература през 60-те години на XX в. (виж например в списание „Вокруг света”). Както знаем, в този период България е под изключително силното влияние на СССР. Доказателство за това откриваме дори през 1975 г. в списание „Космос”, брой 4, където има просторно описание на опасните „пиранхи”.
Бобев използва и няколко думи, които откриваме и в по-ранните му творби. Това са „веер” (употребена в смисъл на „перка” от анатомията на рибите, красива ветрилообразна перка – от немската дума „Fаcher” („ветрило”). „Веер” е възприета и в руския език със същото значение – „ветрило”. Другата дума е „нирене”, която описва действие на риба или птица, най-вероятно „реене”, „порене” на морската или небесната шир.
Други думи, които може да са непознати за читателя:
„жакаре” – „алигатор” на португалски език
„оберлихт” – покрив или покривна конструкция, пропускаща светлина
_______________________________________________________________________________________
