Весела Люцканова (1935)
 |
Весела Люцканова Иванова е родена на 21.08.1935 г. в София. Завършва гимназия в Ловеч (1953 г.) и Висшия инженерно-строителен институт (ВИСИ, днес ВИАС) София (1961 г). До 1969 г. работи като проектант в Министерството на транспорта, в „Химметалургпроект”, в „Бетонпроект”, асистент във ВИСИ. Редактор във вестник „Строител“ (1969 г.), заместник-директор на Литературния фонд в СБП (1969-1973 г.), редактор в издателство „Народна младеж” (от 1973 г.). Сътрудничи с разкази за в. „Студентска трибуна”, „Пулс”, „Вечерни новини”, „Строител”, „Литературен фронт”, на сп. „Пламък” и др. Заедно с двете си дъщери (Вихра Манова и Росица Крамен) през 1992 г. основава издателство „Весела Люцканова“. Автор е на над 30 книги – романи, сборници с разкази и новели. Произведенията й са преведени на много езици. Весела Люцканова е първия автор на научна фантастика в света, който споменава думата „клонинг” – през 1975 г. в романа си „Клонинги” (създаден още през 1971 г.)
Награди:
Носител е на наградата „Голямото читателско жури”, както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата.
Награда за съвременен роман на издателство „Христо Г. Данов” за романа „Щъркели на леда”
1978 г. – Награда за къс разказ на в. „Вечерни новини“ за разказа „Сребърен пръстен”
1988 г. – Първо място в конкурс за къс фантастичен разказ, организиран от в. „Народна младеж“ за разказа „Резерватът”
1989 г. – Втора награда от конкурса „Червен бряг ’89” за разказа „Космическа кожа”
1989 г. – Награда „Еврокон” за цялостно творчество
1993 г. – Награда за фантастика „Гравитон” за добро въображение
2003 г. – Американската международна награда за престиж и качество „Златна звезда”
Връзка към страницата за Весела Люцканова в БГ-Фантастика (bgf.zavinagi.org)
Редактор на следните творби на Петър Бобев:
1976 – „Отмъщението на мъртвия инка” (роман)
1978 – „Светещата гибел” (роман)
През ноември 2012 г. Весела Люцканова любезно сподели свои лични впечатления за Петър Бобев:
„Той беше любим автор на моето поколение, на поколението на децата ми и сега на внуците ми. Надявам се да остане такъв и за следващите поколения. Бобев беше най-скромният и най-честен писател, когото познавам. Работеше по 8 часа в банка, вместо по 4 в издателство. И пишеше непрестанно. А с него се разговаряше чудесно. При съвместната ни работа споделяше идеи, приемаше и критика, винаги искаше да знае къде не е успял, а успяваше във всичко.”
______________________________________________
Може да изпратите допълнителна информация или корекции на e-mail: info@peterbobev.eu или през формата за контакти.
_______________________________________________________________________________________
