Васил Йончев (1916-1985)

Васил Димитров Йончев е български художник — илюстратор и оформител на книги.

Роден е на 22.11.1916 г. в Арбанаси. През 1940 г. завършва Художествената академия в класа на проф. Борис Митов. Работи като учител по рисуване в Пловдив (1944-1945 г.) и като художник в „Народно кооперативно издателство“ (1945-1954 г.), в списание „Наша родина“ (1954-1955 г.) и в издателство „Народна култура“ (1955-1966 г.).

От 1966 г. е доцент в Академията по оформление на книгата и шрифта, от 1971 до 1982 г. е професор пак там. В периода 1973-1978 г. заема поста заместник-ректор по учебната и научноизследователската работа.

Умира на 10.05.1985 г. в София.

Васил Йончев работи в областта на шрифтовете и графичния дизайн на книги. Печата серия от статии по проблемите на илюстрацията, шрифтовете и оформлението на книгата. Автор е на монографиите „Шрифтът през вековете“ (1965 г.), „Книгата през вековете“ (1977 г.), „Древен и съвременен български шрифт“ (1982 г., в съавторство с Олга Йончева) и излязлата посмъртно книга „Азбуката от Плиска, Кирилицата и Глаголицата“ (1997 г.). В трудовете си развива хипотезата за фигурата-модул на глаголицата.

Дело на Йончев са илюстрацията и оформлението на книгите „Чингис Хан“ от Витали Ян (1949 г.), „Максими и размисли“ от Ларошфуко (1968 г.), „Сонети“ от Микеланджело (1970 г.) и други.

Носител е на следните отличия:
1963 — орден „Кирил и Методий“ — II степен.
1966 — Димитровска награда.
1967 — I награда на Московската изложба на книгата и златен „Народен орден на труда“.
1968 — международна награда „Гутенберг“.
1971, 1977 — златен медал на международното изложение на книгата в Лайпциг.
1977 — орден „Народна република България“ — III степен.

Връзка към страницата за Васил Йончев в Уикипедия

______________________________________________

Може да изпратите допълнителна информация или корекции на e-mail: info@peterbobev.eu или през формата за контакти.

_______________________________________________________________________________________

Назад към „Подробен именен показалец”