Петър Бобев – биография

_______________________________________________________________________________________

Петър Бобев - 1976

Петър Бобев Петров е роден на 9 август 1914 година в Горна Оряховица. Баща му Боби Петров, доктор по история, умира през 1926 г., а майка му през 1929 г. Така на 15 години остава сирак, а негов настойник става чичо му, който е естественик, учител по биология, ловец и препаратор-художник.

1918 г.  – отвлечен е от войници от окупационния корпус (френско-италиански), настанен в България след края на Първата световна война. Спасен е от самоотвержени български стражари.

1925 г. – завършва основно образование в училище „Йосиф Ковачев“, София (48 ОУ).

1928 г. – завършва прогимназиално образование в училище „Васил Априлов“, София (10-а прогимназия, днес – 38 ОУ).

1933 г. – завършва Трета софийска мъжка гимназия (днес – 18 СОУ „Уилям Гладстон“).

1933-1937 г. – завършва висше образование по земеделие – в Агрономическия факултет на Софийския държавен университет.

1937 г. – работи в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен.

1938 г. – работи в Държавния завод за добитък (конезавод) „Клементина“ край Плевен (от 1947 година – Завод за добитък „Георги Димитров“).

1939 г. – приет е в школата за запасни офицери, а фелдфебел-школническия си стаж прослужва на летище Божурище като административен офицер. Там парадоксално натрупва повече летателни часове от пилотите, защото често го използват за „баласт“ при учебните полети. В края на стажа си отказва предложение да завърши курс за летец и да остане на военна служба.

1940 г. – работи като учител в Практическото градинарско училище (Средното градинарско училище) в Горна Оряховица.

1941 г. – специализира в Института по градинарство (Градинарската опитна станция) в Пловдив след което постъпва като агроном при Българската инвестиционна банка  в София.

Мобилизиран е през 1941 г.  и до 1945 г. служи в армията.

През 1945 г. му възлагат кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка (към БНБ). Като извънредно съвестен и уважаван банков чиновник се пенсионира през 1974 г.

В интервюта споменава, че през различни етапи от живота си е бил също така и учител, цигулар, карикатурист, научен работник, скиор, ездач, шофьор и какво ли още не. По негови думи не е участвал „само в космически полет“.

Започва да пише чак четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани Бобева (която става художник и впоследствие илюстрира много от книгите на баща си). Негов приятел без знанието му ги предава на Ран Босилек, който  ги харесва и започва да ги отпечатва  в списание „Дружинка“, на което е главен редактор (първият публикуван разказ е „Победеният вятър“, 1953 г.). Ран Босилек го насочва към Ангел Каралийчев, който през пролетта на 1953 година го кани на разговор и го посреща с думите: „Вие сте писател!“. Под редакцията на Ангел Каралийчев тези първи произведения са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Ран Босилек го свързва и с Атанас Далчев, редактор на списание „Пламъче“, който привлича Петър Бобев за редовен сътрудник на списанието.

1955 г. – повестта „Гущерът от ледовете“ получава насърчение от журито на анонимния конкурс, обявен от Министерството на народна просвета и Съюза на българските писатели за написване на най-хубави творби за деца. Издадена е през 1958 г.

1961 г. – повестта „Белият лоцман“ получава първа награда на конкурс на Министерството на просветата и Съюза на българските писатели.

1964 г. – повестта „Теао Немия“ е отличена на анонимен конкурс на издателство „Народна младеж“ и Кабинета за научна фантастика. Издадена е през 1965 г.

1978 г. – повестта „Драгота – морски хайдутин“ получава втора награда на Министерството на народната просвета за най-добри художествени произведения за деца и юноши през 1977 година в раздел „Белетристика“. Книгата е издадена в края на 1976 г.

1994 г. – удостоен е с националната литературна награда „Петко Р. Славейков“ на Министерството на науката и образованието.

1996 г. – последната му книга, „Тигрицата на океана“, е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

Умира на 27 април 1997 г.*, Великден, в София.

2016 г. – Петър Бобев заема трето място в класацията на Националните фантастични награди за 2015 г. в категорията „Гранд-майстор на фантастиката – за цялостен принос и над 20-годишна дейност“ (от осем номинации). Резултатите може да видите тук.

__________________________________

*   ПЕТЪР БОБЕВ – ДАТА НА КОНЧИНА

Понякога българската литературна историография прилича на неизбродена джунгла. Не само че почти безвъзвратно са се изгубили подробности от биографиите на десетки талантливи творци, но и малкото съществуваща информация може да носи поразителни грешки с ефект на отровни стрели.

Съвсем наскоро дъщерята на Петър Бобев – художничката Ани Бобева - ни уведоми за разпространявана близо двайсет години заблуда относно датата на кончина на писателя. Нейните спомени, както и официални документи сочат, че всъщност събитието е с дата 27 април 1997 г., Великден, а не 26 април.

Сега някой ще си каже: „И какво от това?“. Вярно е, че не е огромна грешка, обаче елементарното уважение към личностите от нашата история повелява енергично да се борим срещу всяка немарливост и свободно съчинителство. Известно е, че в даден момент дори запетая е от изключително значение, а какво остава за една от най-важните дати покрай човешкото битие!

Ситуацията напомня тази около датата на обесването на Васил Левски. Ясно е, че трагичното събитие се е случило на 18 февруари, но тъй като, видите ли, държавата е свикнала поради незнайно кога наложила се математическа грешка то да се отбелязва на 19 февруари, не си заслужава заради някакъв си ден да се променят сума ти документация и покрита с прах традиция.

След продължителни проучвания не успяхме със сигурност да установим кой за първи път е въвел в употреба невярната дата за смъртта на Петър Бобев, но и не смятаме да се задълбочаваме по този въпрос. Дължахме гореописаното обяснение не само на настоящите и бъдещите литературни историографи, а и на всички читатели, които от време на време ще попадат на разнопосочна информация и ще се чудят дали е техническа грешка или недоглеждане от страна на авторите.

30.09.2015 г.

_______________________________________________________________________________________

Назад към началната страница