Белият лоцман е съществувал реално
В един мъглив ден на 1888 г. шхуната от Бостън „Бриндъл“ (“Brindle”), натоварена с машини и обувки за Сидни, преминавала през опасния Френски проток (част от по-големия пролив Кук) между остров Дюрвил и Южния остров на Нова Зеландия. Той е изпълнен с множество скали и изключително силни течения, причинили стотици корабокрушения. На местния език се нарича “Те Aumiti”, а е кръстен „Френски“ (“Passe des Francais”) в чест на успешното му преминаване от известния френски мореплавател Жул Дюмон-Дюрвил през 1827 г.
 |
 |
 |
Френският проток, Нова Зеландия. Виждат се бурните води, причинени от срещуположно движещи се течения
В един момент екипажът забелязал пред носа на кораба голям сивосин делфин, който си играел като кученце. Първоначално моряците помислили, че това е млад кит и поискали да го застрелят с харпун, но жената на капитана ги убедила да не го правят. За изумление на всички, делфинът сякаш продължил да ги води през мъглата и дъжда и шхуната успешно преминала през протока.
От този ден нататък делфинът започнал да посреща идващите кораби и да ги превежда през опасния проток. Бързо станал известен сред моряците от цял свят и получил името Пелоръс Джак (Pelorus Jack) – “pelorus” представлява навигационен инструмент, подобен на компас, а освен това най-широката част на протока се наричала по същия начин – “Pelorus Sound” (Протокът Пелоръс).
 |
Пелоръс Джак, заснет през 1909 г. от капитан Поуст
От своя страна моряците и пътниците започнали да очакват с нетърпение появата му и я ознаменували с радостни възгласи. Откакто Джак започнал да изпълнява необичайната си служба, нито един воден от него кораб не претърпял корабокрушение в протока.
 |
Заглавна страница на „Илюстрейтед Лондон Нюз“ от 24.12.1910 г. с картина от Сесил Кинг, показваща Пелоръс Джак, съпътстващ параход
През 1904 г. се случило следното произшествие – пиян пътник от кораба „Пингвин“ се опитал да го простреля с пушка. Капитанът едва успял да предпази човека да не бъде линчуван от разгневения екипаж. Цели две седмици Джак не се появил и всички си мислели, че е убит. Когато обаче се завърнал, делфинът никога повече не излизал да посреща кораба „Пингвин“. Повечето моряци престанали да се хващат на работа на този кораб, твърдейки, че е прокълнат. В края на краищата корабът, поверен на човек-лоцман, се блъснал в скалите и потънал на 12.02.1909 г. Това било най-голямото морско произшествие през XX век за Нова Зеландия с дадени 75 жертви.
 |
Корабът „Пингвин“
След инцидента със стрелбата по Пелоръс Джак, на 26.09.1904 г. правителството на Нова Зеландия взело официално решение да постави под защита живота и здравето на делфина. Доколкото е известно, това е първото в историята индивидуално морско същество, на което е оказана подобна чест със закон.
 |
За последен път Пелоръс Джак бил видян през април 1912 г. – 24 години след като за първи път се бил поставил сам на служба като лоцман.
За Пелоръс Джак има създадени книги, песни (1920 г. – Коул и Ривърс, Cole & Rivers; 1973 г. – Джон Донъхю, John Donoghue; 1998 г. – Фил Гарлънд, Phil Garland), стихотворения (Къртис Мейер, Curtis X Meyer), дори танц. През 1964 г. е издадена книгата „Пелоръс Джак. Лоцманът-делфин“ на Едмънд Линдъп, считана за първата цялостна творба за Джак. Трябва да отбележим обаче, че още през 1961 г. Петър Бобев издава „Белият лоцман“, която е една твърде любопитна авторска версия на историята за този знаменит делфин.
Ето няколко интересни връзки с материали за Пелоръс Джак в интернет:
http://www.youtube.com/watch?v=Bk4OfggOD8Y#t=135
_______________________________________________
